Изповедта на Пегас
Магаре съм с участ нелека.
О, бедното, бедното аз...
Разсипа ме мене човека -
Магарето... с име Пегас...
Така ме кръстиха, когато бях във цирка.
Тогава жънех слава. Бях звезда.
Гърбът ми яздеше дресирана мисирка*
и хранеха ме с дъхава трева...
О, времена, отдавна отлетели
със полета на прилеп късокрил...
Сега каруца влача в диво село -
Тогава джентълмен бях... със изтънчен стил...
Дори слоницата Принцеса (таз кокона)
щом видеше ме и омекваха краката...
Забравяше си името, дори и слона -
Букети даваше ми... а тъй вкусни са цветята...
Лицето ми изпълваше плакати,
копитцата ми бяха с педикюр -
А днес... краката ми космати
веднъж дори не среса селяндура...
На всичкото отгоре и простака
и ново име взе, че ми натрапи.
И от Пегас (с което цепех мрака)
сега наричат ме с плебейско... Папи...
Такова унижение не бях сънувал!
Каква беда за мен, аристократа!
Със зебра - царица африканска съм палувал,
а вижте ме... Изливам си душата... пред свинята...
Пък тя грухти пред мене, угоена...
И грам внимание дори не ми обръща...
На мене - гордостта на всяка сцена -
от падението... чак ми се повръща...
Та моят монолог и Шекспир сам
би оценил, и въплътил във драма!
Какво се случи, какъв убийствен срам!
А пък храната ми е стара слама...
Не вярваш? Как искам да ви лъжа!
Уви, мизерията, падението са пълни -
Това е моят ад! Сега се пържа
и дните ми са като нощи тъмни...
Как унижавам се със моите маниери,
изтънчен вкус, обноски на конте,
пред тази тук, която ми се звери
и миг не спира даже да яде...
Веднъж дори ми каза, че досаждам
със речите си... И че се повтарям...
Погледна ме тъй, сякаш храната и изяждам,
вместо да е горда, че от времето свое и отделям...
Не е живот това, а е тегло!
И то буквално... как тежи каруцата...
Обидно е със мойто потекло -
Преди пред публика... сега на улицата...
Превърнат в роб на някакъв дебил -
От Пегас, паднал на нивото... Папи...
Къде е славата ми, моят звезден стил,
бомбето ми, красивите чорапи?
Е, пак не стигнах до сърцето на свинята -
От кочината си, не вижда по далеч...
Дано ме разбере овцата
и види блясъка... във късата ми реч...
*****
Магаре съм с участ нелека.
О, бедното, бедното аз.
Разсипа ме мене човека -
Магарето... с име Пегас...
Така ме кръстиха, когато бях в цирка -
Тогава жънех слава. Бях звезда.
Гърбът ми яздеше дресирана мисирка
и хранеха ме с дъхава трева...
---------------------------
-----------------------
------------------
--------------
-----------
На всичкото отгоре и простака
и ново име взе, че ми натрапи...
И от Пегас (с което цепех мрака)
сега наричат ме с плебейско... Папи...
-------------------------------
--------------------------
----------------------
------------------
--------------
Е, пак не стигнах до сърцето на овцата -
От кошарата си, не вижда по далеч...
Дано ме разбере козата
и види блясъка... във късата ми реч...
26.01.2017.
Георги Каменов
_____________________________________________________________
* - Мисирка - Пуйка ;^))
Поводът за написването на тази творба е един поетичен бас, предложен от мен и загубен :0)). А пак по моя идея, загубилият трябваше да напише нещо от позицията на животно, та те така :"))
© Георги Каменов All rights reserved.
