mislitel (Георги Каменов)
992 10183
21.08.2019 г., 12:50 ч.

Изповедта на Пегас 

  Поезия » Хумористична, Оди и поеми
415 3 10

Магаре съм с участ нелека.

О, бедното, бедното аз...

Разсипа ме мене човека -

Магарето... с име Пегас...

 

Така ме кръстиха, когато бях във цирка.

Тогава жънех слава. Бях звезда.

Гърбът ми яздеше дресирана мисирка*

и хранеха ме с дъхава трева...

 

О, времена, отдавна отлетели

със полета на прилеп късокрил...

Сега каруца влача в диво село -

Тогава джентълмен бях... със изтънчен стил...

 

Дори слоницата Принцеса (таз кокона)

щом видеше ме и омекваха краката...

Забравяше си името, дори и слона -

Букети даваше ми... а тъй вкусни са цветята...

 

Лицето ми изпълваше плакати,

копитцата ми бяха с педикюр -

А днес... краката ми космати

веднъж дори не среса селяндура...

 

На всичкото отгоре и простака

и ново име взе, че ми натрапи.

И от Пегас (с което цепех мрака)

сега наричат ме с плебейско... Папи...

 

Такова унижение не бях сънувал!

Каква беда за мен, аристократа!

Със зебра - царица африканска съм палувал,

а вижте ме... Изливам си душата... пред свинята...

 

Пък тя грухти пред мене, угоена...

И грам внимание дори не ми обръща...

На мене - гордостта на всяка сцена -

от падението... чак ми се повръща...

 

Та моят монолог и Шекспир сам

би оценил, и въплътил във драма!

Какво се случи, какъв убийствен срам!

А пък храната ми е стара слама...

 

Не вярваш? Как искам да ви лъжа!

Уви, мизерията, падението са пълни -

Това е моят ад! Сега се пържа

и дните ми са като нощи тъмни...

 

Как унижавам се със моите маниери,

изтънчен вкус, обноски на конте,

пред тази тук, която ми се звери

и миг не спира даже да яде...

 

Веднъж дори ми каза, че досаждам

със речите си... И че се повтарям...

Погледна ме тъй, сякаш храната и изяждам,

вместо да е горда, че от времето свое и отделям...

 

Не е живот това, а е тегло!

И то буквално... как тежи каруцата...

Обидно е със мойто потекло -

Преди пред публика... сега на улицата...

 

Превърнат в роб на някакъв дебил -

От Пегас, паднал на нивото... Папи...

Къде е славата ми, моят звезден стил,

бомбето ми, красивите чорапи?

 

Е, пак не стигнах до сърцето на свинята -

От кочината си, не вижда по далеч...

Дано ме разбере овцата

и види блясъка... във късата ми реч...

 

        *****

 

Магаре съм с участ нелека.

О, бедното, бедното аз.

Разсипа ме мене човека -

Магарето... с име Пегас...

 

Така ме кръстиха, когато бях в цирка -

Тогава жънех слава. Бях звезда.

Гърбът ми яздеше дресирана мисирка

и хранеха ме с дъхава трева...

 

---------------------------

-----------------------

------------------

--------------

-----------

 

На всичкото отгоре и простака

и ново име взе, че ми натрапи...

И от Пегас (с което цепех мрака)

сега наричат ме с плебейско... Папи...

 

-------------------------------

--------------------------

----------------------

------------------

--------------

 

Е, пак не стигнах до сърцето на овцата -

От кошарата си, не вижда по далеч...

Дано ме разбере козата

и види блясъка... във късата ми реч...

 

26.01.2017.

 

Георги Каменов

_____________________________________________________________

* - Мисирка - Пуйка ;^))

 

Поводът за написването на тази творба е един поетичен бас, предложен от мен и загубен :0)). А пак по моя идея, загубилият трябваше да напише нещо от позицията на животно, та те така :")) 

 

© Георги Каменов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Наистина много мъдър коментар, Ангелче.
    Да си на мястото на лирическия тук, съвсем не е готина опция :"
  • Благодаря, Виолета, вярно, голяма изповед си е, но и драмата не е малка :"
  • Много изповед е паднала. И не знам защо ми звучи, като най-новия хит на Папи Ханс.
  • Благодаря за пълнокръвният коментар, Мариела.
  • Ах, бедничкият, тъжен и самотен, стар Пегас!
    Бил е звезда в цирка, а сега на село в двора,
    каруца тегли по стръмните баири
    и вече май останал е без сили...
    Но животът тежък е, това е
    ако днес си на върха, то утре
    и сам незнаеш как попадаш в ситуация такава
    да търсиш вниманието на една овца, коза или пък крава...

    Стана ми.тъжно 😢
  • Както се казва, поезията на живота.
    Благодаря ти, адаш, за посещението и мъдрите слова.
  • Та те така те...
    Магарето може... да ходи, да речем, и с жирафа, и със слоница, и с лъвица.
    Зпазва същността си - останалото е поезия.
  • Две неща принципно ни правят философи - нещастието и пиенето :"
    Явно и за магаретата важи поне едното 😋
    Ама като се сетя за лафа:
    Пиян си като свиня/магаре и прочие, може би и двете философски вдъхновения да са им познати 😜
    Благодаря, Мариана, за хубавият коментар.
  • Не очаквах още първият коментар да е свързан с другото лице на произведението ми...
    Впечатли ме, Юри, тук, благодаря за дълбокия прочит.
  • Много тъжен монолог! Стана ми жал за магарето!😟🙁☹️
Предложения
: ??:??