Изпрани чувства
Galateya & Канибал
Окъсани, с проскубани коси,
пак чувствата ми глупаво се хилят.
Започва нещо тъпо да боли,
отчаян съм, изобщо нямам сили.
В безсилието търся свобода
и болката си искам да изтръгна,
а в тъпото пространство на смеха
опитвам се при тебе да се върна.
И ето, грабнал стария сапун,
започвам да избелвам всички чувства.
А някакъв противен зъл тайфун
завихря се, разкъсва ме, не пуска.
Отчаяно опитвам да избягам,
тайфунът зъл, захапал ме, не пуска,
усещам, че на пепел се разлагам
и вече са изпрани всички чувства...
© Гергана Баракова All rights reserved.
