Изпращане
На дълъг път, в страна голяма
след малко ти ще отлетиш.
Ще имаш ли сълзи за двама
и сила - всичко да простиш?
Простират пистите ръцете
и те държат все още в плен
на земното тегло, което
нараства с болката у мен,
с ревът неистов на соплата!
А устремените криле
те запокитват в небесата
и бързо чезнещо тире
проблясва между дълг и чувства.
Остават две следи от дим,
които вятърът раздухва
в простора ням и светло-син...
Ще бъдеш дни или години
всред екзотични светове
и всичко с нишки невидими
един към друг ще ни зове.
Но всичко ли ще бъде свято
или всред път ще отболи?
Аз вярвам в силата, която
отново ще те приземи!
© Иван Христов All rights reserved.
