9.12.2009 г., 0:16 ч.

Изпращане 

  Поезия » Любовна
507 0 7

 

 

На дълъг път, в страна голяма

след малко ти ще отлетиш.

Ще имаш ли сълзи за двама

и сила - всичко да простиш?

Простират пистите ръцете

и те държат все още в плен

на земното тегло, което

нараства с болката у мен,

с ревът неистов на соплата!

А устремените криле

те запокитват в небесата

и бързо чезнещо тире

проблясва между дълг и чувства.

Остават две следи от дим,

които вятърът раздухва

в простора ням и светло-син...

 

Ще бъдеш дни или години

всред екзотични светове

и всичко с нишки невидими

един към друг ще ни зове.

Но всичко ли ще бъде свято

или всред път ще отболи?

 

Аз вярвам в силата, която

отново ще те приземи!

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??