Изпредох от деня си петолиние,
за звънка птича песничка, понеже,
в очакването, болката да мине и,
животът мина, без да забележа.
От розата са нотите, червените,
като кръвта, от пръстите ми бели.
Че не дочаках обичта, по вените,
да хукне, след самотните недели.
Запя южняк, за да прогони зимата,
какво, че е фалшиво и нестройно?
И в простичката песен, зная, има те,
теб обич моя! За душа в пробойни, ...