ИЗПЯТА ПЕСЕН
Не, не казвай, че съм минало,
че не струвам нищо вече,
отвори сърцето си,
да се върна там,
ако някога била съм...
Не ме превръщай в остаряла снимка,
не ме наричай... изпята песен,
не убивай отново красотата,
не ме връщай в онази тъжна есен...
Не, не вярвам, че си ме изтрил,
от спомените за тогава,
когато те имах до мене,
сега имам нужда от малко пощада...
... че през бури успях да оцелея,
невъзможоно е сега да ме убиеш,
дори да си забравил думите на песента,
Аз ще ти остана вечен спомен в паметта.
© Надя Георгиева All rights reserved.
