Лежа на земята, отпусната всякак

        и  пърхам блажено - в зелено гнездо.

        Отгоре ми в синкаво-белия пясък

        прелива

                      най-правилно

                                          жежко

                                                       кълбо. 

        Оранжево кихва и мигом притихвам -

        щърба изрезка от нечия фреска.

        Слисани думи - невежи клишета -

        невинно

                       и чинно

                                     наказвам

                                               в кьошето.

        Сама се сглобявам от щури отломки,

        събирам в едничка разумни посоки,

        наливам водичка в кристалния съд -

        поемам –

                         обратен

                                       на правия -

                                                            път...