Oct 31, 2008, 7:27 AM

Изстинало сърце

  Poetry » Love
904 0 2

Сълзите ми рисуват болка

върху изтръпналото ми лице!

Вината ме пронизва тъй жестоко

и стрела забивам в изстиналото си сърце!

 

Това не мога аз да си простя!

Обичаше ме ти, но аз останах неразбрана!

"Не съм те лъгала!" - безпомощно крещя,

"Обичах те, но вече не..." - изричам в сълзи обляна!

 

Бих дала всичко за една искра

и да те обикна аз отново!

Но не мога пак да заблестя,

от болката сърцето ми е пълно с отрова!

 

Съжалявам, че не мога да обичам!

Забрави за мен, щастлив бъди!

Сърцето ми в любов не ще се врича.

Моля те единствено: Не ме мрази!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...