Voodoo-Kukla (Деница Димитрова)

Тъжно-веселият клоун 🇧🇬

Тъжно-веселият клоун загледан във забравената празна книга.
... Няма, няма край този негов свят... няма край този негов смъртен час... Небе... а зад небето пак смеещи се клони, клони, които се впиват душата ти, пробождайки съзнанието и топлината в очите. Мъртви клони, бледи и жадни от злобата, която ...

Voodoo-Kukla

Prose

2007-08-25T10:56:09+03:00 1.4K

Букви от лед 🇧🇬

И нека смъртта ме застигне...
И нека душите изтлеят...
И нека мечтите издигнат...
Англели в хором да пеят...
И нека във мъка оставя, ...

Voodoo-Kukla

Poetry

2007-07-31T15:34:55+03:00 1.4K 7

Изсъхваща болка 🇧🇬

Черната роза от болка изсъхва...
Време изтича - пепелта я обгръща...
Положена за веч във стъклен ковчег,
който бе обгърнат в лед...
Стъклени сълзи безкрайно ще рони, ...

Voodoo-Kukla

Poetry

2007-07-31T15:34:12+03:00 918

Кръв в мечтите 🇧🇬

Във мъка нещастна горя
и дните горчиво проклинам,
когато във мрак и тъга,
вечно с душите заспивам.
Мрак ще се спусне за веч ...

Voodoo-Kukla

Poetry

2007-07-31T15:33:22+03:00 1K

Хора със стъклени души 🇧🇬

Прозрачни хора, в чиято стъклена душа плува черна капка отрова. Прозрачни хора, чиито устни шептят клетви, а сърцето им остава студено. Прегърнати, слети в едно безформено цяло. От ужас настръхнали, че са смъртни. Животът е предизвикателство как да летиш и падайки долу да не се счупиш. Стъклени души ...

Voodoo-Kukla

Essays

2007-07-26T21:04:47+03:00 2.4K 1

Студени Марионетки 🇧🇬

Искам да разгоня настръхналите от студ, изтръпналите от безразличие, изтощени клони на оголени скелети. Опорна точка на измисленото ни ежедневие. Те крепят света в сънищата ни. В живота си ние сме обрулени от низки страсти, но стремящи се нагоре. Небето изпълва пространството между чарковете ни, ако ...

Voodoo-Kukla

Essays

2007-07-26T21:04:32+03:00 1.6K

Кула от карти 🇧🇬

Виж ме! Аз съм кула от карти! Мислиш си, че с един неочакван порив на вятъра би могъл да ме разруши? Но не! Защото казват хора, били правили здрави Айфелови кули от кибритени клечки. Да, казват - не знам дали е вярно или не. Аз съм кула от карти. Мога всеки момент пред теб да се срина и да ти наредя ...

Voodoo-Kukla

Essays

2007-07-26T21:04:12+03:00 2.2K 1

Eternal tears of sorrow 🇧🇬

Черна мъка... черна болка... черен свят...
Две сърца умират славно, гроб до гроб, потъват бавно веч във вечността, кръв при кръвта, пръст при пръстта. Вятърът повява там, листата от кървавите рози, отронили се от студената мъгла. Тя стоеше тук... на гроба му, докосваше с белите си пръсти студената н ...

Voodoo-Kukla

Prose

2007-07-24T12:13:31+03:00 1.2K

Ковчег от лед 🇧🇬

И тъй със непомилвано сърце,
душата се понася в гроба
и в ден, когато тя не спи,
Смъртта с венци я поробва...
Кръвта потича от очите, ...

Voodoo-Kukla

Poetry

2007-07-24T12:11:17+03:00 1.1K 3

В мрака 🇧🇬

Писък на гарван се чува над гроба,
клоните скърцат с горчива злокоба.
Сенки на мъртви гонят нощта...
- Утре ще дойде и Тя във пръстта!
Трънни венци и изсъхнали рози, ...

Voodoo-Kukla

Poetry

2007-07-24T12:10:37+03:00 980 1

Едно листенце 🇧🇬

За веч едно листенце там ще се отрони,
ще падне във дълбоката тъга,
то цвят било е някога тогава,
когато нямало е вечната тъга..
Краят му дошъл е вече, то потъва ...

Voodoo-Kukla

Poetry

2007-07-23T10:47:33+03:00 868 1

Животът е непрекъсната загуба 🇧🇬

Защото Адам и Ева съгрешиха, като ядоха от плодовете на дървото. А после Бог прати ангелите да ги изгонят от Рая - да осъзнаят грешката си със загубата. И познаха загубата.
Защо трябва а загубим и след това да съжаляваме? Колко трудно е да се даде еднозначен отговор! Сигурно е, че когато за пръв път ...

Voodoo-Kukla

Essays

2007-07-23T10:45:43+03:00 3K

Една малка душа 🇧🇬

Една малка душа, малка колкото листенце от момина сълза.
Душа, неопознала същността на живота. Да, това е тъжна, а същевременно и жалка история. Душица, неопознала моментите, спиращи дъха, невидяла невидимото, а само студа.
Сърцето било посипано някога със захар, било сърчице с най-чистата и кристал ...

Voodoo-Kukla

Essays

2007-07-23T10:38:52+03:00 2.6K 1

Един ден 🇧🇬

Един ден, когато траурната песен над земята ще ехти. Един ден, когато ме няма, Аз ще се чувствам безкрайно щастлива, че вече не съм жива. Тогава ще се родя отново, отново... там някъде високо в небето и дълбоко в морето, а тялото ми ще е някъде в пръстта. Там ще е моят истински дом, който никога не ...

Voodoo-Kukla

Prose

2007-07-22T13:47:35+03:00 1.6K 1

Стоя и мълча на себе си 🇧🇬

Стоя и мълча на себе си... не знам дори какво искам... дали да умра, или да живея вечно, за да видя края на света. Гледам заобикалящата ме реалност, а всъщност живея в моята нереалност, сътворена от собствената ми илюзия. Гледам истината, но виждам недействителността... Смея се, а всъщност плача... ...

Voodoo-Kukla

Prose

2007-07-22T13:44:59+03:00 1.2K 1

Светът на малките иглички 🇧🇬

Стоиш и гледаш... да, едни мънички, сребърни иглички,набодени по аленото кадифе.
И гледаш замечтан и смутенo, премигваш мълчалив.
Погледай ги, виж колко са красиви... стоят си тихо, кротко в своя ред тъй безмълвни.
Ах, тези малки, мънички топлийки, набодени по аленото кадифе във своя ред. Една до др ...

Voodoo-Kukla

Prose

2007-07-22T13:39:00+03:00 1.2K 1

Застелена смърт 🇧🇬

Смъртта ти застила легло от забрава,
със кикот злокобен изпраща те там,
където за злото ще бъде забава
да гаснеш измъчен във Бездната сам.
Дори и когато със ярост се бориш, ...

Voodoo-Kukla

Poetry

2007-07-13T10:51:46+03:00 1.3K 2

Тя стоеше там сама.. 🇧🇬

Тя стоеше там, сама, в една от тихите празни зали на НАТФИЗ. Застанала до вратата, съзерцаваше червените завеси на прашната сцена и празните, симетрично подредени столове. Очите й направо грееха. Тя виждаше своите изгубени мечти. Виждаше всичко изгубено, което е оставила, сълзите пълнеха очите й, съ ...

Voodoo-Kukla

Prose

2007-07-09T11:32:08+03:00 2.1K