stel88 (Стеляна)
80 1788
May 10, 2011, 10:18 PM

Изтече като пясък 

  Poetry » Love
1287 0 12

Един мъж хиляди товари между два бряга пренесе,

а сърцето празно и от болката в кръвта не ще да изтрезнява.

Нощта все така като гюле на гърдите му тежеше,

кой ли избра домът му само неговите стъпки да познава.

 

Като бясно куче с остър вик дереше небесата,

и търсеше луната с най-нежната кожа и най-мекия глас,

ровеха ръцете му на разярени вулкани  в гърлата,

строши дори с пети всеки камък на земята и всеки неин пласт.

 

Забрави собственото си име, а нейното насън крещеше.

Как се възпитава безмозъчната болка да не припарва,

щом душата му с куки в четири посоки теглеше,

в очакване някой да подхвърли закъсняла утеха...  тепърва.

 

Небето със светкавица изражението му по стените отпечата,

а една свещ по кожата му восъчно говори и плаче,

нейният лик с тихи очи от пламъците на птица заприлича

и провесила криле, между пръстите му като пясък изтече.

© Стеляна All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??