Дали е нова, или стара,
луната, виснала навън?
Аз пътник съм, а тя е гара.
А влакът се нарича Сън.
Когато возя се на него,
в купето сядам срещу теб.
Горкото ми човешко его,
сънят подрежда ред по ред.
Внезапно облакът пристига.
Да, влакът сред полето спря.
Тъй тъмно е. И те достигам.
И слънце изведнъж изгря.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.