Aug 21, 2006, 12:10 AM

Известният непознат

  Poetry
1.3K 0 4

Казваш, че той не може да обича,
че има дяволска душа,
че Сатана сам себе си нарича,
че те е наранил и
се гордее със това.

Твоята привързаност бе твърде крайна,
нямаш място ти в доброто му сърце,
эа теб винаги ще си остане тайна,
истинското му лице.

Виж, той си отива...
Можеш ли с думи да го спреш?
Нощта при себе си го скрива...
Опита ли се да го разбереш?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...