Aug 4, 2024, 10:58 PM

Извикай ме

  Poetry
354 0 1

Извикай ме по име
Извикай ме на глас
И аз при теб ще дойда
дори и в късен час
Вратата ще отключа
със двете си ръце
открил най-после ключа
към твоето сърце

 Додето ти повтарям
 с пресъхнала уста
 че ти си моят извор
 единствен на света
От който пия денем
а нощем съм пиян
Превърнал се от облак
на страшен ураган

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ревов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....