rudin (Иван Христов)
858 1444
Aug 1, 2013, 9:19 PM

Изворна вода 

  Poetry » Phylosophy
410 0 2

Аз знам, и не един е случай:

в недрата изворът се скрива,

набира мощ и се отключва

на воля струя с нова сила.

 

И с нас е тъй – живот тече,

предначертан, напред орисан.

Пресъхне твоето каче –

от чепа му не капва мисъл.

 

Тя като сонда на брега

се вкопчва в глинестите шисти.

Ти чакаш бистрата вода

да бликне и да те пречисти.

 

И идва ден, когато трус

със тътен пластовете мести.

Водата бликва! Щрак в ракурс! –

Фонтана пращаш в местен вестник.

 

А после хващат го в капан

и от бетонната каверна

водата с шибърния кран

ти пускат, спират – всекидневно...

 

Да кажа искам с тез слова,

че вечност трудно се намира

и майсторлъкът е в това –

да следваш струйката си крива.

© Иван Христов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??