Извън коловоза
847
0
0
Понякога усещам тъжен полъх,
той носи чувството от твоята любов,
отдавам му се, притаявам дъх,
потъвам във щастливо минало.
Пътувам между думи за обичане,
между безброй откраднати целувки,
между честност и себеотричанe...
Аз ходя във забравени обувки.
Една минута. Стига толкова.
Разчетено е времето за щастие,
превъртам на живота ролката
и влизам в коловоз на битие.
Безумно тъжно, скучно, посивяло
от нищото, което все се случва.
Изпращам спомена за тебе вяло,
примирена, че в сърцето все улучва.
© Таня Момчева All rights reserved.
