Извън коловоза

Apr 22, 2012, 12:44 PM

Poetry » Love

568 0 0

Понякога усещам тъжен полъх,

той носи чувството от твоята любов,

отдавам му се, притаявам дъх,

потъвам във щастливо минало.

Пътувам между думи за обичане,

между безброй откраднати целувки,

между честност и себеотричанe...

Аз ходя във забравени обувки.

Една минута. Стига толкова.

Разчетено е времето за щастие,

превъртам на живота ролката

и влизам в коловоз на битие.

Безумно тъжно, скучно, посивяло

от нищото, което все се случва.

Изпращам спомена за тебе вяло,

примирена, че в сърцето все улучва.

Please sign in with your account so you can comment and vote.