Извънземната луна
Изискваш ли от мен, ще си тръгна...
Изискваш ли от мен да съм пълна,
не знам какво ще намериш
освен поетична душа.
Ти си блясък, а аз съм осъдена,
не разбираш ли колко съм вързана -
светлина от чисти неща.
Не искам от тебе ни времето,
ни топлата мисъл на смелите,
ни капката смърт на леда.
Знам, че в сърцето е счупено,
не съзнаваш ли колко съм хубава,
когато просто си мил и ме чакаш...
Изискваш от мен, но съм влюбена,
обичам да грея в небето,
да блея по стръмното
и да плача, когато усещам,
че не мога повече вързана,
искам си вече чудото.
Дръпни светлината и мрака,
виж - аз съм в теб.
Без сълзливи признания
и полуживи мечтания,
когато просто те чакам
там, зад завесата,
за да срежеш пътеката...
© Йоана All rights reserved.
