Колко съм жаден и отпивам от твоите устни.
Колко е млада любовта ни под дивите кестени.
Тайнствено шумолят листата им в нашите нежни души.
Как се търкалят годинките?
Месеци пърхат с криле въжделено напоени с любов.
С колко щастие в гърдите,
с колко радост във душите,
с колко смелост във сърцата,
ще преборим самотата.
Няма старост за душите, любещи се всеки ден!
© Симеон Пенчев All rights reserved.
Мъ-ъничко завиждам-,,Няма старост за душите, любещи се всеки ден''!nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
