Mar 24, 2017, 5:31 PM

Жадна съм 

  Poetry » Love
351 6 8

Когато разчорлен денят се стаява,
копнеещ нощта да прегръща,
когато луната безумна, изгрява,
а слънцето вкъщи се връща.

Когато в дърветата сънчо пристига,
и птичките сгушени лягат,
а совата бяла с нощта си намига,
звездите през облаци бягат.

Когато телата на влюбени галят,
а някой целува в устата,
когато фенери за щастие палят,
и с песен приспиват децата.

Когато унесена в своята тайна,
с финес управлявам мечтите,
с любов те завивам,  красива и трайна,
и жадна, поглъщам сълзите...

тогава, най-много ми липсваш...
 

© Неземна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??