May 1, 2007, 8:41 AM

Жадни за чудо

  Poetry
663 0 3

След скитане във тъмното,
когато
нощта е с възрастта на пеленаче,
неусмирена
сянката на здрача
преряза
струните на сетивата.
И с вик
обезумелите треви
се втурнаха
щурци да култивират.
А вгледани в узрели пълнолуния
сънуват свойте тежки гроздобери
за рожби недозрелите
лозя.
Налива сухи пазви сладък сок,
от който после
вместо тежко вино,
чернилка във душата ще просмуче
най-еретичните
и диви мисли.
В утробата на камъка вибрира
безплътна и некръстена въздишка.
Фалшиви уникати са кумирите.
Взривени-
откровенията късни.
Във нямото крещене на петлите
роди се мъртва първата
слана.
Засука
детски плач
продънената пазва.
Шумът за миг опря
на тишината в дулото...
Въздъхна синевата за свършилия
празник.
След скитане са жадни
следите ми за чудо.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Добрева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....