Jun 3, 2009, 12:02 PM

Жажда

  Poetry » Other
947 0 2

Нека бъде светлина и с
нова жажда аз се възродя.
Защото жаждата ме кара
да търся,
в себе си да диря,
нови ангели да открия.
Жаждата ме вдъхновява
нови върхове да покоря.
Жаждата ме буди към
знойните стихии бавно
да пристъпвам,
плавно да привличам.
Жаждата обича ме и
всяка сутрин с светлина
облива ме ...
и днес да се сътворя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© София Русева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...