Жажда
Жажда
Да те обичам искаш, така ли?
Ти идваш безсрамно в съня,
със страст и без свян да ме гали
твойта нежна и топла ръка.
Да ме любиш искаш. Греховно.
Признавам, разгаряш страстта,
но знай, че обичам задгробно,
ще смееш ли да ме имаш сега.
Желаеш ме. Кажи го виновно.
От всички хишници преди
оглазали ме, хапели доволно,
ще си най-кръвожадният ли ти?
Овъглих се, а нищо не научих
толкова болка в мен изгоря,
сърцето от любов не отучих,
за плът и кръв осиротя.
И отново жадно ще обича,
от прахта ще се възкреси,
само за миг любовта да зърне,
ще я прегърне, а тя ще го съживи.
© Нина Павлова All rights reserved.
