Mariamrad
33 results
Някъде, в царство ледено имало Планина -
властна и страховита, но... свещена била.
Там - под нейните неми, непристъпни скали,
aз във края на дългия път те открих.
И не е само приказка тази призрачна степ, ...
  743 
Корените, корените си търся...
И отпивам от твоята щедрост.
Цялата съм отвътре разтърсена,
а отвън съм спокойна и ведра.
Думите ти са галещи въглени. ...
  869  10 
Искам, като запея със тебe, и да не спираме!
Нещо свидно и силно... вече почти забравeнo.
Прошепват ни го предците, които живеят на Сириус
и очакват да се завърнем в своя дом сред Плеядите.
Песен бавно узрявала в нас - много дълго сподавена... ...
  1162 
  1019  10 
"Всичко в същността си е илюзорно и ефимерно;
тези, с дуалистични възприятия, считат страданието за щастие,
като онези, които ближат мед от острието на бръснача..."
Ньошул Кенпо
Всеки си има свой „грях”... Пристрастяване. ...
  1150 
Пролог:
Аз съм мъничка, мъничка, бледна.
Необщителна... най-обикновена.
Аз съм една мимоза.
И невзрачна наглед, за мнозина безлична до сивост. ...
  876 
На Р.К.
Oсобен вид коприна е това.
Окръжности от фибри оцветени прегръщат полукръглата дъга.
Лъчът пречупен всеки цвят променя в различните моменти на деня.
Нюансите преливат и се сменят... Вълшебни лупи теглят светлина - ...
  814 
Тъй както лотосови листи трептят над гнилост и забрава,
а пръските печал блатиста, цвета им бял не опетнява.
И както чашката лъчиста, безкрай... докрай Любов раздава,
но сякаш сянката единствено, покоят воден притежава...
Така във Лилия разлистена душата себе си познава ...
  1242 
"Не искам да ти снема ореола
във времето, което се руши
от много вещество и малко воля."
"Молба" - Р. Радков
Днес на Времето вятърът слънчев през нас преминава - ...
  830 
На Р. Радков
Изкачвам се безименна към тебе
по нишките неистова тъга.
Ръцете ми нагоре са протегнати -
към Нищото и Всичко. Към върха. ...
  885 
Обичам с капка слънчева печал
в очите си и в плен на ветровете,
във този век, нехаещ за кралете,
да скитам като преоблечен крал.
“Призвание” - Р. Радков ...
  1006 
"Не аз, не аз, Господи, го пиша -
друг ми го диктува вътре в мен…"
Из "Диктовка на Ангела"
Радко Радков
Аз помня… бях на твоето рождение, ...
  1312  10 
A трябва ли все да копнея
и образа твой да попивам
от спомена, който ме грее,
но често мен тъй обезсилва...
Как искам докрай да науча ...
  712 
В измислен себе-образ подражаваме
на чуждите химери и престиж.
Заложници на собствена държава сме,
която съществува – просто виж -
единствено в представите ни стари, ...
  1292  11 
По-мъдри от това страдание
възкръснахме... и ти позна
в мен себе си. Днес съзидание
от ”Ти и Аз” със теб творя.
Повторно раждане е тази Обич. ...
  914  11 
Пoдлагaме нa изпит Любовтa
и свойте грешки с Нея оправдаваме.
Доказва ли закон истинносттa
нa Святaта... без cвятост опетнявана?!
Не можем всъщност да я опетним - ...
  1272  14 
Когато обичаш...
няма смисъл, значение
колко страстно отричаш,
че много обичаш!
Когато обичаш... ...
  882 
Преселих се в едно безвремие.
И бездни и небе увличат ме.
Не съм на себе си, но Себе си -
бездънна от Тебé-Обичане.
И с дъх не смея да ранявам ...
  1193  18 
На Н.
Аз толкова те чаках и те дирих.
Обгръщах всичко. Взорът мой
те търсеше, оставаше без сили...
И пак се питах: ”Кой е той?” ...
  772 
Колко думи вече са изречени -
пламенно описали света.
Някои забравени, отречени,
разпнати на кръста на страстта.
Думи за възход и за падение, ...
  1639  14 
Много болезнен път си избрах -
да нанасям неволно рани.
И да получа много от тях,
след несбъднати обещания...
А бих си спестила болка и грях, ...
  664 
Аз няма да измисля нови думи,
измислено е всичко преди мен.
Навярно сътворявам и римувам,
по начин мой във слово въплътен.
А Символът от Другаде извира ...
  722 
Жадно търсех в мъдри книги
истини за същността.
Притчи, повести попивах
за човешката душа.
И разбрах на думи всичко, ...
  1561  11 
Не съм тази глупава грешка -
неразумна е тя и сън.
Аз мога да бъда човешка,
макар, че се правя отвън
тъй често на зряла, пораснала. ...
  827 
Казват, че всичко е преходно -
страсти, възторзи, сълзи.
Първа не съм, ни последната.
„С времето ще преболи!”
Има ли сигурност някаква ...
  799  14 
Моята обич не е бит пазар,
а на площада сега се преценя.
Ще я разкъса ли тази тълпа
или ще дава просто мнения?
Моята сила не знае морал. ...
  1092  15 
Аз не приемам чуждите истини,
няма да плача с немои сълзи.
Пътят в Сърцето е - иска ли питане...
Нека от собствени грешки боли.
После сама ще откривам съзвездия ...
  1432  22 
Понякога не искам да си спомня
и спомена за своето лице...
Когато гордостта ми е огромна,
зачерквам свойте пътища с ръце.
И стъпките изглеждат непонятни - ...
  796  13 
Аз имам своята Причина
за всяка моя добрина
и всяка глупост безпричинна -
тя смисъл има, не вина.
А Истината е неизразима! ...
  885  17 
Не искам да съм важна и призната,
затуй далече от света се скрих.
Ласкатели са моите палачи
и пречат ми да чуя своя стих.
Значителна за себе си ще бъда, ...
  888  12 
Всяка стъпка правя с усилие,
но така само знам, че вървя.
Ако тичам, дали има смисъл...
И кого да надбягвам все пак?
Ето - стъпките крача ги бавно ...
  888  16 
Излишното душата ощетява
и душни са ненужните неща.
Излишеството даже наскърбява
и тегли ни към гняв и пустота.
Звучи невероятно, ала няма ...
  905  16 
Жаждата ми няма да угасне,
ако пия морската вода.
Само може утре да прерасне
във бездънна, пареща вина,
че не мога да напълня стомни ...
  2052  20 
Random works
: ??:??