Жажда
Омръзна ми на топло да седя,
и упреци отвсякъде да чувам!
Над пропастите искам да летя
и вечно по моретата да плувам.
В платната ми, там вятърът свиреп
да свири светъл химн на пресекулки
в каютата, с иконата от теб
и в мачтите - огромни, стари хурки.
И скитникът Еол да поднесе
очаквания бряг като тепсия;
земята одисеева да спре
в краката ми, пред новият месия.
А там, един балон, като в онез
Жул-вернови романи да ме чака,
да литна като волен керкенез,
надул газта в запалената факла.
Над пропастите, в каменния връх,
да чуя звън от славните ни битки
и в ден един, останало без дъх,
сърцето ми да спре пред съвест чиста.
© Иван Христов All rights reserved.
