rudin (Иван Христов)
865 1445
Nov 14, 2010, 4:29 PM

Жажда 

  Poetry » Other
678 0 16

Омръзна ми на топло да седя,

и упреци отвсякъде да чувам!

Над пропастите искам да летя

и вечно по моретата да плувам.

 

В платната ми, там вятърът свиреп

да свири светъл химн на пресекулки

в каютата, с иконата от теб

и в мачтите - огромни, стари хурки.

 

И скитникът Еол да поднесе

очаквания бряг като тепсия;

земята одисеева да спре

в краката ми, пред новият месия.

 

А там, един балон, като в онез

Жул-вернови романи да ме чака,

да литна като волен керкенез,

надул газта в запалената факла.

 

Над пропастите, в каменния връх,

да чуя звън от славните ни битки

и в ден един, останало без дъх,

сърцето ми да спре пред съвест чиста.

© Иван Христов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??