Jan 25, 2011, 8:09 PM

Жажда

  Poetry » Love
755 0 3

Жадна съм! Морето да изпия,

отново жадна бих била.

Цял живот аз търсих да открия

извора с вълшебната вода.

 

Открий сърцето си пред мене!

До дъното пусни ме ти !

Там, като изворче пленено,

твоята любов блести.

 

Ах, изворът с жива вода

в сърцето ти мъжко клокочи.

Магия ли го в тебе скова?

Пусни го навън да изскочи!

 

Душата жадна ще коленичи

и глътка любов ще отпие.

Обичано от този, който обича,

сърцето покой ще открие.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Генка Богданова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Блогодаря ти, Илко! Нека сърцето ти никога не изпита жажда, която да не може да бъде утолена!
  • Откри го още преди 42 години. И оттогава пия жива вода от любовта му.
    Да, това стихотворение е на повече от четиридесет години.
  • "...Обичано от този, който обича,
    сърцето покой ще открие..."
    Много вярно и точно. Дано се осмели да го открие...

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...