Aug 18, 2009, 11:36 AM

Жаждата ми 

  Poetry » Other
685 0 10

Жаждата ми е на верига,

а е веригата от огнище...

Господи, що все не ми стига

и все се потапям във Нищото?!

 

Кажи ми ,Месечинке - Небеснице,

душата ще има ли мир,

когато обесят наследници

живота ми в сувенир?!?

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ваня, радвам се на нови гости.
    Ани, и мен ме нямаше, не си изтървала кой знае какво.
    Благодаря ви!
  • Зем., не те бях чела по отдавна... Просто нямах тази възможност. Съжалявам за пропуснатото. Прекрасен стих, Зем!
  • Много силен стих!"Когато обесят наледници, живота ми в сувинир"...
  • Благодаря ви приятели! Радвате ме. Зем.
  • ...,Зем!
    "Жаждата ми е на верига,

    а е веригата от огнище...

    Господи, що все не ми стига

    и все се потапям във Нищото?!"

  • Стомната - красивата глинена стомна, съдът който задържа водата студена и в горещините... стомната-символ, стомната-живот... увиснала на верига над огнището сякаш, че на клада... Разбрах ли правилно Зем?
    Силно стихотворение...
    Поздрави Зем!
  • Много силно!
    Не бях се замислял...
  • На село, племенниците ми бяха закачили една стомна на верига от огнището като декорация.Неволно направих асоциация с "Кукла на верига", щото там висеше едно минало, един живот, сякаш обесен...Щях да припадна като го видях и написах това.Снимах го, но снимката не можах да публикувам.
    Валка, Мими, Ласка, Веси, благодаря ви!
  • ...!
  • Само ще те прегърна!
Random works
: ??:??