Жалба
Стилът на стихотворението
е заемка от "Моята молитва"
на Хр. Ботев"!
Мъко, мъко, моя мъко...
Мъко, мъкичко моя!
Ах, защо ти моя мъко,
ми довлече хала тоя -
гастърбайтер да се скитам,
по чужди земи и поляни,
да работя, да не питам,
днеска ли е или лани?
Да "натискам" по земята
с кални нозе -
с потни длани...
Да не знае мир душата,
от завистници,
душмани...
"Да не чуе сърце радост
ни от севда, от приятел",
а да сеща само гадост,
от ръцете на предател.
Уши шепот, все да чуват.
Очи злоба, все да виждат -
как по ъгли урокуват,
хората
и как завиждат.
Беднотия е до шия -
Боже мили,
Боже прави!
Иде ми, да се напия -
що за време,
що за нрави?
- Не ти, Боже, ли създаде,
тия хора, същи, равни?
Не ти, Боже, ли въздаде,
да не бъдат равноправни?
Не ти, Боже, ли направи,
мъж човека от калта?
После пък, нали му даде,
за другар една жена.
- Слез и разбери се, Боже,
с твоя тъй объркан свят -
повече така не може...
Трябва някакъв обрат!
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
