Жар в камината

В малката ти къща стара
живееше със своята любима
и вечер в ръка с цигара
сядахте до топлата камина.

С огън буен тя гореше,
с пламък син, до късно през нощта,
слова любовни ви шептеше
и възбуждаше страстта.

А вий, прегърнали се двама,
прилягахте на мечешката кожа
и дълбоко в чувствата обляни,
загърбвахте света тревожен.

Замаяни от виното червено,
потъвахте в своите мечти
и гледахте през малкото прозорче -
снегът как тихичко вали.

А тайнствена, зловеща планината,
цялата покрита в тъмнина,
закриляше къщичката стара -
къщата на две сърца.

И сред този мрак непрогледен
заспиваше всичко в нощта,
единственото будно още
бе на камината жарта.