Бразди дълбоки
по лицето бяло.
Сърцето бие,
себе си узнало.
Годините преминали,
са филми черно-бели.
Накъсаните кадри,
друг живот заснели.
Любови, страсти,
работни, тъмни дни.
Веселие, децата малки
войни и ласки на жени.
Бастунът тропа глухо по асфалта мокър,
краката бавно плочките следят,
очите още млади се синеят
и гледат все към бъдещето с жар.
© Иван Иванов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
