Бразди дълбоки
по лицето бяло.
Сърцето бие,
себе си узнало.
Годините преминали,
са филми черно-бели.
Накъсаните кадри,
друг живот заснели.
Любови, страсти,
работни, тъмни дни.
Веселие, децата малки
войни и ласки на жени.
Бастунът тропа глухо по асфалта мокър,
краката бавно плочките следят,
очите още млади се синеят
и гледат все към бъдещето с жар.
© Иван Иванов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
