Жега
Два облака сме ние и гърмим
по-силно от светкавици през юли.
Събуден ураган души ломи...
А правехме се с тебе на нечули.
Гневът със стъпки котешки пред нас
ни водеше в посока неотменна.
И обичта загуби своя бас -
не оцелява в пламъците тленното.
Прилича кислородът на смола,
печата лепкав върху нас поставя.
А жегата с трошащи колела
подкарва нежен спомен към забрава.
Листата са затворили очи,
молитвата на жълтото изпили.
В сърцата ни отдавна не личи,
че гиздави женихи те са били.
Животът в нас е като полудял,
търпението на парчета чупи.
И в друга нереалност е прелял.
Къде продават въздух да си купя?
01.08.2021
© Мария Панайотова All rights reserved.
