Желана и далечна
Желаех те безумно, истински греховно,
обичах те без всякакъв предел,
написах ти го с думи смели много,
сърцето си поднесох ти във плен.
Виках те в сънят си - ти не отговори.
Далеч, в покоя, помръкнала стоиш.
Застинала във хилядите си неволи
оставена на вихъра в съдбата да струиш.
Нима не чувстваш ударите на прибоя?
Сълзите ли ти пречат да виждаш надалеч?
Нима умът ти иска в миналото твое
страхът да лее своята победна реч?
Или изпитваш болка от бездушните невери,
които връщат те в реалността на дните ти
и приказката твоя, разказана ти от героя
с тишината в дълбините на водите се покри.
Остани, помръкнало лице на обичта ми,
на волята, негласен господар стани.
Покрий с безумие душата, любовта ми,
сърцето в утринното слънце остави.
© Йордан Малинов All rights reserved.
