Jan 11, 2006, 1:18 PM

Желана раздяла

  Poetry
1.1K 0 1
Един със друг май взе да ни е скучно,
отдавна заедно сме и е нормално
да се чувстваме така,но ни е мъчно,
че животът ни общ стана нещо банално.
Дойде май време за промяна,
щом общият дом задушава ни,
какво остава ни освен раздяла,
която все по-желана е от двама ни.
Нека постъпим като зрели хора,
без сълзи и излишни обяснения,
било какво било,от утре ще е друго
и ние други ще сме, без съмнение.
Поотделно може би ще сме щастливи,
и ще гледаме влюбено други очи,
сега нещастни сме-личи ни,
сбогуваме се тихо...без сълзи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това стихотворение ми напомня една история...:о) Браво!Много е хубаво :о) 6+

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...