Желание
В косите ти – пера на гарван черни,
копнея да заровя нежна длан.
В очите – тъмни небеса вечерни –
да литне моят поглед замечтан.
Да се разтворя в блясъка им лунен,
забравила за всичко… За света.
И в теб да зазвучат вълшебни струни,
усетили най-сетне любовта.
Това чело, без страх съединило
горещи страсти с хладен ум в акорд
и този устрем смел, и тази сила,
излъчвана от профила ти горд,
и устните ти – чувствени и нежни,
усмихнати по детски или в гняв,
ръцете, пред които поглед свеждам,
предала се на властния ти нрав…
О... Всичко в тебе искам да е мое!
На мощното ти тяло да съм в плен!
И всеки негов мускул – тръпнещ, зноен,
от своя огън да прелее в мен…
Да, зная – ставам все по-ненаситна,
а все в различни пътища вървим...
Бедата е в това, че те обикнах!
Какъв бе твоят чар необясним?...
© Албена Димитрова All rights reserved.
