Mar 19, 2021, 7:43 AM

Желание

  Poetry » Civic
594 0 0

Желание

 

Той не знаеше, как да задава въпроси,

защо му се случват странни неща?

Да обича до лудост, а за обич да проси,

да се влюбва по светло, а споделя с нощта.

 

Той не знаеше, как да отговаря,

щом някой признае, че го е обикнал.

Досега врата се затваря, а друга отваря,

на толкова обич, дали беше свикнал?

 

Той знаеше, че щом има желание,

каквото поиска да направи ще може.

И страхът, и тъгата, дошли от незнание,

далеч да са, да не бъде човекът тревожен.

 

Явор Перфанов©

18.03.2021 г.

Г. Оряховица

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Перфанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....