Mar 19, 2021, 7:43 AM

Желание

  Poetry » Civic
590 0 0

Желание

 

Той не знаеше, как да задава въпроси,

защо му се случват странни неща?

Да обича до лудост, а за обич да проси,

да се влюбва по светло, а споделя с нощта.

 

Той не знаеше, как да отговаря,

щом някой признае, че го е обикнал.

Досега врата се затваря, а друга отваря,

на толкова обич, дали беше свикнал?

 

Той знаеше, че щом има желание,

каквото поиска да направи ще може.

И страхът, и тъгата, дошли от незнание,

далеч да са, да не бъде човекът тревожен.

 

Явор Перфанов©

18.03.2021 г.

Г. Оряховица

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Перфанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...