PolinaVelchova (Полина Велчова)

Ти светиш в сърцето ми, скъпа 🕯️❤️‍🔥 🇧🇬

Дълъг, но и кратък е Декември. Изпълнен с празници, уют и аромат на канела. Той ме насърчаваше, докато приготвях тиквеника за Бъдни вечер. После се усмихваше, а понякога с глас се смееше, докато аз се тюхках над неуспешните си опити да направя питка.
- Ами, тестото не е моята сила - повтарях си и въ ...

PolinaVelchova

Prose

2024-12-28T12:07:56+02:00 352

Предсказание 🇧🇬

И когато най-малко очакваш,
ще превзема напълно твоята мисъл.
Ще бъда единствената ти слабост,
:,и най-любимата ти сила.
Ще предизвикам в сърцето ти ненавременна буря. ...

PolinaVelchova

Poetry » Love

2024-11-06T11:35:07+02:00 484 2

Мога само да те обичам 🇧🇬

Ако можеше ти да бъдеш небе,
а аз да съм птица.
Неуморно щях да летя из твоя простор.
И не само в моите мисли,
щяхме да бъдем равни на съвместимост. ...

PolinaVelchova

Poetry

2024-06-04T13:56:58+03:00 563 1

В тъмното 🇧🇬

Думите ми някъде избягаха.
И искам, но не мога да ги призова.
В тъмното съм цялата очакване,
И копнеж нахлува в моята душа.
В тъмното единствено си позволявам ...

PolinaVelchova

Poetry » Love

2024-03-15T11:26:50+02:00 533 2

Ах, тези твои статуси, скъпа 🇧🇬

Отпивахме бавно от сутрешните кафета, докато той традиционно преглеждаше вестника. Нещо беше грабнало вниманието му, защото излъчването му се промени и усмивка заигра по устните му. После остави настрана четивото и се накани да каже нещо:
- Знаеш ли - проговори
- Тази сутрин попаднах на история, коя ...

PolinaVelchova

Prose

2024-02-20T14:20:51+02:00 598 1

Искам да те обичам бавно, скъпа 🇧🇬

Неделя е - ден за късна закуска, протяжно кафе и куп развлекателни дейности, за които не можем да откраднем време през седмицата. Гледа ме със сънените си очи, докато му наливам горещо кафе в чашата. И на себе си сипвам поредното, при което си спечелвам намигване. Мисля си, че то е сигурно, защото м ...

PolinaVelchova

Prose

2024-02-18T17:11:10+02:00 591 4

Мисля те, скъпа 🇧🇬

Седяхме и гледахме залеза. Ръцете му галеха раменете ми и предизвикваха буря от емоции. В един миг, докато ми обясняваше между докосванията как е минал денят му в невероятните юлски 40 градуса прошепна “Мисля те, скъпа.”
От начало реших, че фразата му излъчва загриженост, но женската ми същност знае ...

PolinaVelchova

Prose

2024-02-07T11:04:53+02:00 563

Остани завинаги, скъпа 🇧🇬

Той се появи тогава, когато със сигурност не исках никой в живота си. Всъщност, не исках нищо друго освен да си стоя в редовното депресивно състояние. Не исках да чувам никого, а още по-малко исках да се срещам с хората. Особено със щастливите хора. Те винаги ми напомняха затова, което ми се искаше ...

PolinaVelchova

Prose

2024-02-02T11:52:33+02:00 722 2 6

Примирение 🇧🇬

Хуля сърцето си, защото не те забравя.
Ръцете си хуля, заради желанието им да те докосват.
Обвинявам ума си, че там стоят,
спомените за гласа и усмивката ти омагьосващи.
Отричам те и те гоня от дните си, ...

PolinaVelchova

Poetry

2023-03-03T20:17:05+02:00 645

Оптимизъм 🇧🇬

Стисни зъби човеко, и се дръж!
Зимата все някога ще свърши.
Не позволявай в тишината на света,
духът ти несломим да се прекърши...
Стисни зъби човеко, ...

PolinaVelchova

Poetry

2022-12-06T13:59:53+02:00 791 1 1

Желание 🇧🇬

Ако можех да си пожелая нещо,
То щеше да е времето да можеше да спира.
Да остана в ръцете ти горещи
в които съм така щастлива.
В тях забравям грижи и неволи. ...

PolinaVelchova

Poetry

2022-10-19T13:08:30+03:00 633

Твоите щастливи жени 🇧🇬

Целуват ли всеотдайно,
Твоите щастливи жени?
Дали ти даряват най-южните нощи?
Говорят ли тихо?
Докато заспиваш в ръцете им. ...

PolinaVelchova

Poetry

2022-08-18T14:42:35+03:00 611 1

Още съм аз 🇧🇬

Аз съм все още онова момиче, което обичаше някога.
Слънце наднича в очите ми,
И все така се надбягвам с вятъра.
Аз съм все още онова момиче, което те подлудяваше.
И на простичкото се радваше. ...

PolinaVelchova

Poetry

2021-11-13T10:23:35+02:00 711 1

Към мама 🇧🇬

Сезонът се сменя,
А някои неща са все същите.
Не се забавя ходът на времето,
И за жалост назад се не връща.
Твоето голямо момиче, ...

PolinaVelchova

Poetry

2021-06-05T08:09:51+03:00 757 2

Дали ще се открием 🇧🇬

Отлитат седмици и дни,
Животът ни отлита като цяло.
И тъкмо с теб да се открием,
Настъпва време за раздяла.
Тъкмо времето да спре, ...

PolinaVelchova

Poetry

2020-11-28T21:43:33+02:00 629 1

Не ми е нужно много 🇧🇬

Не ми е нужно много,
само да те има тебе.
В този малко странен свят.
Където би ми стигнало да съм потребна.
И две очи за мене да искрят. ...

PolinaVelchova

Poetry

2020-07-22T21:52:19+03:00 1.1K

Дали те има 🇧🇬

Ти дали не си илюзия, любов?
От човешка потребност навярно си родена.
И тъй сляпо вярва в теб човека,
Пред тебе се прекланя,
вълнува се, копнее. ...

PolinaVelchova

Poetry

2020-06-18T10:20:34+03:00 900

Чувства 🇧🇬

Тези чувства като реката дълбоки.
Дето времето не ги изтрива
Те устояха на бури,
И на характера ти непреклонен.
Осъждани бяха, ...

PolinaVelchova

Poetry

2020-05-19T18:51:59+03:00 899

Онази другата 🇧🇬

Прииждам в мислите ти неканена.
Ах, как ме отричаш.
Аз съм отворената ти рана,
И съм онова, недоизживяното.
Дето вечно го пъдиш, ...

PolinaVelchova

Poetry

2020-02-29T17:25:13+02:00 867 1

*** 🇧🇬

Как трепереха ръцете ми, щом в твоите ръце се озоваха.
Ти беше чужд и забранен, ала как за тебе копнееше душата ми!
Как устните ми пареха от най-нежните целувки,
И нека да ме съдят...
Отново бих избрала този път. ...

PolinaVelchova

Poetry

2020-01-15T18:56:51+02:00 780

Копнежът в мен 🇧🇬

Този нестихващ копнеж, който в душата ми тлее.
Който ме кара едновременно да плача и да се смея.
Който светът ми преобръща наопаки и такава радост ми носи.
Този копнеж да бъда до тебе,
без много въпроси, ...

PolinaVelchova

Poetry

2019-11-22T15:24:55+02:00 889

Есенна вечер 🇧🇬

Хладно е - нормално, Есен е.
Но е вечер, когато ме обгръщат ръцете ти.
И ме гледат очите ти - изпепеляващи...
Разтрепервам се от тази наша цялост.
Отпивам от любовта ти глътка по глътка. ...

PolinaVelchova

Poetry

2019-10-09T00:06:05+03:00 918

Още е Август 🇧🇬

Още е Август, още.
Още свирят щурците нощем,
Още късно се стъмва и рано зората изгрява.
Още слънцето пари със жар.
Още е лято, макар и към края си. ...

PolinaVelchova

Poetry » Other

2019-08-31T18:17:59+03:00 901

За сравнение 🇧🇬

Аз те мисля,
Ти мене? Едва ли.
Даже не - категорично.
Някъде имаше написана истина,
Че единия винаги повече обича. ...

PolinaVelchova

Poetry

2019-08-23T14:24:51+03:00 870

Трудна любов 🇧🇬

Не се преглъща лесно тази любов.
Заседнала ми е като най-горчивия, а същевременно най-сладкия залък.
И знам, че няма да срещна не и в този живот.
Няма да имам друга такава!
И преглъщам малко по-малко, ...

PolinaVelchova

Poetry

2019-08-22T17:29:19+03:00 845

Любовта ми 🇧🇬

Любовта ми беше пролетна.
Появи се с кокичето.
Разцъфна с зюмбюли, минзухари и нарциси.
Обрече душата ми на най-щастливия полет,
А после тихо отиде си. ...

PolinaVelchova

Poetry » Love

2019-07-16T20:01:48+03:00 826

Тази моя любов 🇧🇬

Тази моя любов,
Загнездила се в душата ми.
Като буря,
Ветрове все гони.
Тази моя любов, ...

PolinaVelchova

Poetry » Love

2019-07-03T16:50:40+03:00 872

Минало 🇧🇬

Сто пъти те отричах!
Поне още толкова от мислите си те пропъждах.
Надбягвах се с времето – тичах ли, тичах,
Но все твоя останах, а за другите чужда.
Колко мъже ме зовяха със плам! ...

PolinaVelchova

Poetry » Love

2019-05-15T09:52:50+03:00 895

Old love 🇧🇬

Тази любов, стара като света.
Как не се умори да броди в сърцето ми?
Да ми засяда на гърлото,
Да усмихва лицето ми.
Тази любов, как не разбра? ...

PolinaVelchova

Poetry » Love

2019-05-14T14:28:57+03:00 1.4K 4 3

Ти остана 🇧🇬

Очите ти, очите ти,
В които потъвах безметежно.
Дълги години отминаха,
Но копнея все така за твойта нежност.
Ръцете ти, ръцете ти, ...

PolinaVelchova

Poetry » Love

2019-05-03T22:48:17+03:00 1.1K 2 1

Не са за мене очите му 🇧🇬

Неговите дълбоки, сини очи – като морето…
Или небето…
Като цялата вселена...
Не, те не бяха предназначени за мене.
За мене импулсивната, която буен огън в него разпалваше. ...

PolinaVelchova

Poetry

2019-04-23T22:43:07+03:00 917 1

Ние 🇧🇬

Аз и ти. Два различни свята.
Аз. И ти. Ти, който изтриваш тъгата ми,
Ти, който на себе си ме обричаш.
И аз вече зная коя съм,
Защо съществувам? ...

PolinaVelchova

Poetry » Love

2019-04-04T14:23:32+03:00 793

Жената, която 🇧🇬

Аз съм точно онази жена.
Която ти съвсем не щеш да сънуваш.
Която обръща наопаки света ти,
Която все още така те вълнува.
Че когато погледнеш в очите ми, ...

PolinaVelchova

Poetry

2019-03-27T16:20:35+02:00 869 2

Полупризнание 🇧🇬

Някой ден ще ти разкажа приказка.
От онези дългите, безкрайните.
Ще узнаеш моите истини,
и най-дълбоките ми тайни.
После ще тръпна в очакване ...

PolinaVelchova

Poetry » Love

2019-02-22T09:34:24+02:00 1K 1 1

Приказка написана с мълчание 🇧🇬

За най-красивите приказки не са нужни думи, а две сърца, които да туптят в един и същи ритъм.
Не говори, вълшебнико мой.
Само вплитай пръсти в косите ми.
Роши ги неспирно с любов.
И разкажи ми най-красивата приказка. ...

PolinaVelchova

Poetry » Love

2019-02-06T00:33:39+02:00 835

Любов не като по книгите 🇧🇬

Недей да ми четеш от книги!
Тя любовта за всеки е различна.
Обичаш ли? Ти простичко обичаш....
И се оставяш на свойта идентичност.
Не ща да слушам аз за Чехов. ...

PolinaVelchova

Poetry

2019-02-01T16:40:12+02:00 866 1

Удавих се в очите му 🇧🇬

Събудих се. И мислех, че сънувам.
Ръцете му, усмивката,
сърцето му туптейки до моето.
Душата ми как само се вълнуваше
от аромата на кафе и на спокойствие. ...

PolinaVelchova

Poetry

2019-01-25T14:41:33+02:00 956 4

Зашеметяваща любов 🇧🇬

Ти не знаеш тайните, които
скътах в сърцето си.
Как мечтая да докоснем небето,
как мечтая да бъда в ръцете ти.
Как това мое сърце бие, макар и цялото в рани. ...

PolinaVelchova

Poetry

2019-01-07T09:33:48+02:00 900 2

За миговете, които оставят топлещи спомени 🇧🇬

Погледна ме в очите. Бяхме само на дъх разстояние. След толкова време отново се срещахме. Беше се променил. Бях и аз променена. В сърцата си обаче всеки от нас носеше болка. От нещо изгубено. Нещо, което и двамата закъсняхме да поискаме един от друг. Не можех да повярвам, че до вчера този мъж беше п ...

PolinaVelchova

Prose » Letters

2018-12-22T05:31:00+02:00 1.1K

Коледа без теб 🇧🇬

Зимата разстила свойта бяла пелена.
В прозореца ми хиляда светлинки блещукат!
Далече си. От мене си далеч сега.
На вместо тебе тишината ме прегръща.
Снегът се сипе сякаш хиляди звезди. ...

PolinaVelchova

Poetry

2018-12-20T17:12:33+02:00 1K