Желание
747
0
1
Как искал бих... каменно да е сърцето,
а погледът ми с твоя... нивга среща не намерил.
Защо потърси устните ми? С целувка страстна ме плени,
а сетне ме остави и искаш да забравя...
Клел се бях, че няма пак да се поддам -
на ласки нежни, помисли греховни,
а ето, че капанът щракна...
Жалък роб - това съм аз сега.
Как бих искал... във нищото да се разтворя,
да не чувствам, да не виждам,
и образът ти да изтлее, да изчезне,
Да нямам спомен никакъв за тебe...
Каква е тази участ зла? Защо споходи ме отново?
Дарява ме за миг с крила, а после ги отнема.
Жестоко е това... и болката остава само.
О как искал бих... във сън без сънища да се затворя
и там спокойно да дочакам... Края...
© Александър Георгиев All rights reserved.
