Jan 27, 2019, 5:09 PM

Желание за...

  Poetry » Love
1.1K 0 4

Беше толкова отдавна

на сред злата зима.

Когато срещнах те в нощта,

там до селската чешма.

 

Чакаше ме ти нетърпеливо,

в очите ти четеше се копнеж.

Погледнах те така свенливо,

а всъщност исках във вас да ме заведеш.

 

Очите ти – горещо кафе,

усмивката, тъй лукава.

Отвътре едно желание ме обзе

да бъдем завинаги двама.

 

Усетих топлите ти длани

да докосват моето лице.

Така мъжествено големи,

представих си… ох, отнесох се!

 

Да целуваш нежната ми кожа,

да ме вземеш на ръце

и разкъсаш всяка моя дреха,

разтуптявайки моето сърце.

 

Слети две тела в едно,

треперещи от аморалност,

копнеещи да не свършва днес,

за вечен миг от нежност.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© princess of the darkness All rights reserved.

ех желания ...

Comments

Comments

  • Мерси LiaNik (И.К.) Уча се от вас по- добрите в писането 😃 Прекрасна вечер ти пожелавам 🍷
  • Правилно... И вярно! Поздрави, мила и продължавай да пишеш!
    А историята в стих наистина ми хареса. Може да я развиеш и в разказ, стига така да искаш.
  • Хаха да, да знаят мъжете, че и ние имаме желания, много подобни на техните, но рядко говорим на глас за тях 😉
  • Добре, че са желанията... С тях в една жена се раждат копнежите и фантазията. Хубава история. Усмихва и те сгрява. Благодаря!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...