Беше толкова отдавна
на сред злата зима.
Когато срещнах те в нощта,
там до селската чешма.
Чакаше ме ти нетърпеливо,
в очите ти четеше се копнеж.
Погледнах те така свенливо,
а всъщност исках във вас да ме заведеш.
Очите ти – горещо кафе,
усмивката, тъй лукава.
Отвътре едно желание ме обзе
да бъдем завинаги двама.
Усетих топлите ти длани
да докосват моето лице.
Така мъжествено големи,
представих си… ох, отнесох се!
Да целуваш нежната ми кожа,
да ме вземеш на ръце
и разкъсаш всяка моя дреха,
разтуптявайки моето сърце.
Слети две тела в едно,
треперещи от аморалност,
копнеещи да не свършва днес,
за вечен миг от нежност.
© princess of the darkness All rights reserved.