Позволи ми да те обичам!
Да ти вярвам, да мисля за теб.
Да бъда в дните ти - тъжни и хубави.
Позволи ми!
Позволи ми в мен да те пазя
и от болка и радост твойто име
в моя стих да остане.
Да те нося и имам нататък,
все на дните във бъдното.
Да бъдеш разковниче
в душата ми дивна!
Нека бъда щастлива със тебе!
Докато огън ни стопля
и очите ни вярват си.
Докато кръвта ни докосва се в страст
и влага от нежност измива страните ни.
Позволи ми!
През суровото, целомъдро пространство,
разделящо дните ни.
Позволи ми - зряло и трудно!
Само Теб да обичам....
НЕПОВТОРИМО!!!!!!!!!
23.08.2007Г.
© Женина Богданова All rights reserved.