Желанието на сърцето
Отварям вратата, очаквайки
полъха на познатата миризма,
миризмата на уют, на дом.
Но вместо това мирис няма.
Липсва.
Така, както липсва смеха.
Нахлуват в мене чувства безпощадни
и чувам плача на сърцето,
за хората живели там,
за миговете, в който бяхме ние заедно със тях.
Изведнъж настана тишина, не чувах вече плач.
Реших, че време е да ходя
и взех аз ключовете в ръка.
Вратата тръгнах да отварям, но нещо спря ме!
Сърцето не поиска да си тръгне.
Във спомена то заживя и щастието не рачи да пусне...
И тръгнах си във крайна сметка.
Живее там сега само сърцето мое...
Понякога, когато мъчно ми е,
отивам да му се порадвам.
Цяла съм за миг
и пак довиждане му казвам...
© Моника Ангелова All rights reserved.
