Желанието ти е реално, защото ме обичаш
От желание
да ми кажеш,
че ме обичаш,
ти пропускаш
да го направиш
и поривът ти
се превръща в спомен,
в който се приютяваш
на топло…
при болката си.
От желание
да ми кажеш,
че ме обичаш,
ти пропускаш
да ме гледаш
в очите,
защото си любител
на удобни спомени,
които искаш
да направиш хубави.
От желание
да ми кажеш,
че ме обичаш,
но колебаейки се
в намерението си,
ти си раздоен
и правилно усещаш,
че е глупаво,
напипвайки
и нещо друго в тази стихия…
От желание
да ми кажеш,
че ме обичаш,
ти оставаш
в преживяването му,
а то ти носи
усмивка на лицето,
която ти споделяш
с мен…
за да останеш при себе си.
Сега вече желанието ти
е реално,
защото ме обичаш,
подаваш ми ръката си гореща
и навлизаме
в съпреживяването,
където аз протягам своята
и, сътворили Слънцето,
поемаме с него
по пътя си нататък…
© Валери Рибаров All rights reserved.
