Желания
и утаявам от живота.
С вихрушка се разхвърлям,
бездушно ме заглаждат,
бродирам сензитивно
и точно тъй се раждам.
Излизам от утайката,
от мислите и размислите,
от приказките в унисон,
свободно приютена
в картина на Сезан...
Безсънник съм...
и пълна със желания...
Как с обичта си ги завивам,
за да покълнат...
в чернозем!
© Мариола Томова All rights reserved.