Жен(ен)а - съд(ба) или (о)мъж(ена) - меч(та)
относно заглавието - отстраняването на буквите в скобите е въпрос на личен избор на всеки... читател
:)
И вместо да потърся позволеност,
аз в сладката прегръдка на греха,
забравям клетви, дишам учестено,
щом зърна я - познавам лудостта!
Обичаш ли с Луна да се целуваш,
да плуваш в бурно, искащо море?
В трева със детелини да танцуваш
и да се смееш с вдетиненото небе?
А искаш ли: Звезда да си - високо
и песен птича насред живата гора,
да полетиш със вятъра във грохот,
до самодиви да си чак до утринта?
Мечтата шепне: Вярвай в чудесата,
Сърцето всичко скри в: Благодаря!
Душа ли? В смут прогони самотата!
Как аз да спра, как просто да умра?
Дали от болката да вкуся, та отново,
да пия... с Мрака, в бар на Любовта,
куверт за Рая, придобиващ... Промо,
в хлад, победил по точки слабостта?
Не! Аз реших: Избирам в Tempo Vivo,
живот нов с нея... Тръгвам за назад!
При все, че те я стъпкват, полужива,
причина, тя - е всъщност да са Свят!
Съдете ме, Вий с цялата си строгост,
щом в правото сте ваше - знам сега!
С камшик дори почнете: Сто на голо!
Цена, безбожно малка за страстта...
© Ангел Колев All rights reserved.
