Жена
Неизменно красива, неестествено нежна.
Ти си морска вълна, ти си приказка снежна.
Ти си древна война, ти си нощ теменужна.
Ти си просто жена. Ти си грях, но си нужна.
Задължително искаш, а раздаваш навред.
От ръжда - злато стискаш, а от златото - смет;
но си нужна такава. Този свят се крепи
на капризите твои и на твоите мечти.
Ти си весела песен, ти си клаксон в съня.
Ти - небрежен, чудесен дъжд, изкъпал деня.
Ти си слабост и сила, щастие, красота
и понякога - нищо, без мъжа на света.
Закачлива, игрива, с имена на жаргон;
дива роза бодлива и последен жетон,
като старо начало, като ново преди...
Аз такава те искам. Ти такава бъди.
© Бисер Бойчев All rights reserved.
