Жена
Родена си със ласки да даряваш
и майка и съпруга да си ти,
със нежност ледовете да стопяваш
да бъдеш ТИ, дори и да боли.
Била си млада - преди 100 години,
утъпкана пътека е след теб,
животът като вятър ще отмине,
ти знаеш, няма да е лек.
Когато сълзите напират,
усмивка скрива чувствен ураган,
сърцето бие, нека да не спира,
понякога разплакано е, знам.
Но в нежните си шепи събери -
дома, съпруга и деца,
и болките, и радости носи -
това е щастие - да си Жена!
© Йорданка Пешлова All rights reserved.
Сърдечно и вярно/разбира се/
