Mar 27, 2013, 3:25 PM

Жена 

  Poetry » Other
1004 0 4

Родена си със ласки да даряваш

и майка и съпруга да си ти,

със нежност ледовете да стопяваш

да бъдеш ТИ, дори и да боли.

 

Била си млада - преди 100 години,

утъпкана пътека е след теб,

животът като вятър ще отмине,

ти знаеш, няма да е лек.

 

Когато сълзите напират,

усмивка скрива чувствен ураган,

сърцето бие, нека да не спира,

понякога разплакано е, знам.

 

Но в нежните си шепи събери -

дома, съпруга и деца,

и болките, и радости носи -

това е щастие - да си Жена!

© Йорданка Пешлова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??