27.03.2013 г., 15:25 ч.

Жена 

  Поезия » Друга
944 0 4

Родена си със ласки да даряваш

и майка и съпруга да си ти,

със нежност ледовете да стопяваш

да бъдеш ТИ, дори и да боли.

 

Била си млада - преди 100 години,

утъпкана пътека е след теб,

животът като вятър ще отмине,

ти знаеш, няма да е лек.

 

Когато сълзите напират,

усмивка скрива чувствен ураган,

сърцето бие, нека да не спира,

понякога разплакано е, знам.

 

Но в нежните си шепи събери -

дома, съпруга и деца,

и болките, и радости носи -

това е щастие - да си Жена!

© Йорданка Пешлова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??