Усмивката трепна при твоя вид.

Сърцето запрепуска в бърз галоп.

Дъхът ми секна.. и той – убит.

Ръката, трепереща потърси джоб,

за да не се протегне към косата

да зарови пръсти в този абанос

и да прекъсне устрема ти нататък

към келнера, помислих, със поднос.

Но погледа си не успях да контролирам.

Той плъзна се по нежната ти плът,

облечена в рокля, но тя не побира

красотата ти, струяща на сноп.

А краката ти, намекващи за грация,

скрити под тюл, сатен и коприна,

минават през мислите на цяла нация,

готова за тях да даде поминък.

Мина през мен и отправи ми поглед –

дълбок и син, приличащ на прибоя,

а устните ти – като ягоди на пролет

ми доказаха, че си единствено моя.