Усмивката трепна при твоя вид.
Сърцето запрепуска в бърз галоп.
Дъхът ми секна.. и той – убит.
Ръката, трепереща потърси джоб,
за да не се протегне към косата
да зарови пръсти в този абанос
и да прекъсне устрема ти нататък
към келнера, помислих, със поднос.
Но погледа си не успях да контролирам.
Той плъзна се по нежната ти плът,
облечена в рокля, но тя не побира
красотата ти, струяща на сноп. ...