Със себе си не водя състезание
не пиша стихове на ишлеме
от кой да е не ща признание
не търся сметка, нямям врагове.
Не давам да ме подчиняват -
в мъже и идоли не се кълна,
не рядко казвам "Извинявай"
не вея бойни знамена.
Не слагам шапки със воали,
не ползвам чужди имена,
не искам да ме кичат със медали
и празни думи да редят.
Ще вярвам в слабосттите си,
но и във чара
на женската си суета
ще паля шеметни пожари
със име простичко -
жена
© Десислава Димитрова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
