Тя е цвете пораснало, носи магия,
всички наричат я просто "жена".
Анна, Елена, Йоанна, Мария,
нейната обич няма цена.

Понякога дните й сякаш са клони,
издържат на вятър, на слънце и сняг.
И никой не вижда сълзите как рони,
изтрива ги с длани, усмихва се пак.

Жената създава красивия свят,
без нея сме нищо, ние, мъжете.
С топла прегръдка се чувствам богат,
пазя в сърцето си чудното цвете.

Явор Перфанов