Май забравих да ти кажа,
че първо съм жена...
Мога да прегръщам нежно,
страстно да целувам,
да ти правя палачинки
само по престилка,
да обуя токчета дори...
Твореца в мен бунтар е,
няма да се промени!
Покрай двусмислените
думи в книгите,
забравих да ти кажа,
че съм жена...
Нищичко не ми е чуждо...
Обичам жартиери и
дантелено бельо,
приглушена светлина...
Да усетя как докато танцуваме
ръцете ти се плъзгат по гърба,
дъхът ти забързано
рисува по врата...
Устните ти трескаво
с моите се сливат,
буреносно телата ни
извиват се...
Извинявай...
Май забравих да ти кажа...
16 Март 2020г.
©Екатерина Глухова - Негримирана Поезия
© Екатерина Глухова All rights reserved.