Feb 4, 2005, 12:47 AM

Жена..

  Poetry
1.7K 0 0

Пред лицето на водната стихия
на колене една жена стои,
заровила пръсти във пясъка,
сякаш за да се вкорени
и свърже ведно със земята,
през която отдавна, още преди векове,
...тече и съдбата.

Склонила смирено глава,
събрала в гърдите си смелост,
гордост и воля да оцелее в света,
тя е готова да изпие всяка отрова,
да вади стрели от плътта си,
да дава - в името на тези, които обича,
без обратно нищо да търси.

И изчаква, поглед да вдигне,
едва когато вълните
със слънцето се прощават
и в мига във който
то потъне зад планините,
косите и на пяна стават.

А тя, загърната от плащта на нощта
най - сетне се усмихва леко,
знаейки, че за скритата в очите и сълза,
която непрестанно като карфица боде,
никой никога..
Не ще разбере.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...